от Анита Станимирова – основател на Paint Me, предприемач и ТВ водещ на предаването „Тайната на предприемача“ по Национална ТВ БГ+ или историята на един юрист, който е излязъл от корпоративните коловози, за да търси нов начин да бъде полезен на другите
Казват, че любовта била като танца – били нужни двама. В тази статия обаче няма да говорим за романтичната любов, а за любовта като пътешествие към себе си. За мен любовта е силния вътрешен порив да се себе изразяваш. Тя е порив да създаваш, да реализираш, да твориш и да изграждаш. И ако правиш това, което правиш, но то не те изпълва със смисъл и не те наелектризира положително, то спри. Веднага.
Много хора са ме осъждали, че съм променила сферата си на дейност. Дали пък не са били прави? Правото е сериозно, юристите са хора в костюми, които носят бизнес куфарчета и решават проблеми, често се занимават с политика или съветват важни хора по важни теми. Рисуването от своя страна е несериозно –за едни е забравена дейност от детството, служеща за забавление, а за други е работа за ексцентрици с талант, които обичат да си почиват с четка в ръка.
Някои хора ще се съгласят с горните твърдения, а други ще възроптаят. Според мен независимо от позицията си, всички те ще грешат. Защото не е важно какво правиш, а дали го правиш със сърце и с любов.
Да обичаш това, което създаваш, не е слабост. Това е сила. Онази тиха, устойчива сила, която те кара да продължиш напред, дори когато е трудно. Когато няма гаранции. Когато още никой не вярва. Или когато вярваш само ти.
Ние, жените, често създаваме нещо, което лекува и други, докато лекува нас самите. И точно в тази любов към съзиданието се крие нашата най-голяма муза.
Моята любов към Paint Me
Когато създадох Paint Me, не търсех просто нова професионална посока. Търсех себе си. След години в правото – като адвокат и синдик – усещах, че нещо не ми достига. Това, че се справях добре с юридическите казуси не ми носеше нужното удовлетворение и все повече осъзнавах, че не пасва на темперамента ми и вътрешните ми потребности. Имах нужда от нещо, което не просто да работя с разбиране, а в което да съм влюбена и с което да горя.
Идеята дойде от само себе си. А реализацията й се случи бързо и надмина очакванията ми. Още преживявам вълнение, когато си спомням първите групи с рисуващи и споделената енергия в студио Paint Me Paint & Wine.
Първият път, когато видях как група непознати се отпускат, започват да се усмихват, да си говорят, да рисуват и да се смеят…
Тогава разбрах, че това не е просто бизнес. Това е нещо, в което съм влюбена.
Страстта ти дава искра. Постоянството – огън, който не гасне
Често казвам, че страстта е началото, но не е достатъчна, за да изградиш нещо устойчиво. Любовта е добро гориво, но и тя има нужда от посока.
Вече шеста година развивам Paint Me Paint & Wine Studio и наскоро осъзнах, че от самото начало, до ден днешен бизнесът ми успява да ме изненадва и да ме държи будна всеки ден. Ако от началото гледах на бизнеса ми с Рисуване и Вино като на прохождащо дете, което имаше нужда от моята подкрепа, за да се научи да ходи, то напоследък аз едва успявам да го догоня.
Има една приказка, че не само ние работим върху работата си, но и работата ни работи върху нас. Това е нещо, което мога да потвърдя от собствен опит. Когато полагаш усилия един бизнес да се развива, той неминуемо води до нови етапи, нови предизвикателства и нови реалности, които изискват собственика да се развива и да продължава да се самоусъвършенства.
И тук на сцената трябва да излезе постоянството. Защото не е лесно да си постоянно в крак с всички проблеми, не е лесно да продължиш да градиш бизнес след като мине първоначалната еуфория на влюбването в идеята, не е лесно да се опитваш да задържаш старите резултати, докато се налага да отделяш време и енергия за нови проекти, иновации и растеж. И ако в трудностите, не проявиш постоянство и дисциплина, то е съвсем възможно любовната ти история да приключи безславно.
Ето защо в моята практика на предприемач си изградих следните стълбове, около които организирам дейността си:
- Обичайтова, което правиш, но отделяй достатъчно време за да организираш и планираш. Да, обичам магията на вечерите с вино и платно, но също така планирам, структурирам и нося знам, че нося отговорност за служители, клиенти и бъдещото развитие на бранда.
- Действай смело, нои мери резултати. Интуицията е важна, но и числата говорят. Често анализирам – какво работи, какво има нужда от промяна и има ли нещо, което може да се подобри вбъдеще.
- Отдавай се, но не се изчерпвай. Това беше най-трудният урок. Да не се прегаряш в името на мечтата си. Затова днесполагам много усилия да се науча да делегирам, да почивам и да си позволявам да кажа „не“, за да мога да казвам пълнокръвно „да“ на важните неща.
Вярвам, че точно както и любовта, така и предприемачеството не трябва да бъде спринт, а по-скоро маратон на дълги разстояния. Да, ентусиазмът, страстта и вълнението от новото начало са страхотна искра за запалване на вътрешния двигател, но постоянството, търпението и нагласата да не се отказваш са стълбовете, върху които може да се изгради един бранд в дългосрочен план.
Днес, когато ме питат какво е предприемачеството за мен, отговарям просто:
Предприемачеството е любовта към действието.
Правя това, което правя, не просто за да съм „успяла“. А за да вдъхновявам. Да давам смисъл. Да създавам. Да бъда пример.
Или:
“Прави нещата с любов и сърце или не ги прави изобщо.”