Много често попадам на сухи коментари от сорта на „Виж го само как изглежда, така не трябва да изглежда един дизайнер“

Чувам как хората съдят. И защото съм любопитна, не веднъж съм
питала въпросните констататори на „как не трябва“, защо?
Не съм срещала аргументирани отговори, а въпросните съдии далеч
не са били облечени в черна мантия,, за да изглеждат сериозно в
ситуацията, в която са се поставили. Затова за мен е важно да кажа,
от позицията на дизайнер, как според мен трябва да изглежда един дизайнер.
Ще започна от доста далеч, както обикновено, а вие се заредете с
търпение и се концентрирайте.Първо, да обясним какво е имидж? По дефиниция това е е образ, който е създаден в обществото или определена социална среда за отделен човек. Имиджът може да бъде създаден от определения отделен човек, а може да бъде спонтанно генериран от заобикалящото го общество, което да съди по действията, думите и визията на въпросния отделен човек – съзнателно или не. Най-често имиджът е свързан с физически обозрими и като цяло осезаеми фактори – как изглежда човек, как звучи, какви са маниерите му, какви действия извършва, какви са резултатите му.

Нека сега обясним и „Дизайнерът“ като … като какво?

Какво значи тази дума и към какво се отнася? Отново ще изходим от общодостъпното определение на думата „Дизайнер“ – лице, което прилага художествените си способности в изработката на дизайн на продукти. Но когато потърсите, ще видите доста абстрактни определения, които могат да припознаят всяко средностатистическо дете като способно да практикува професията дизайнер; или пък ще анализирате, че на практика такава професия горе-долу няма и дизайнерите са самозванци. Сложна за определение е тази дума, дори няма единодушие по отношение на това, професия ли е изобщо, призвание или може би дарба. Затова, като определящ се като дизайнер, аз, Надежда Андонова, и учител, който претендира, че създава дизайнери, ще дам моето определение, пък ако ще и да ви дам повод да не ме харесвате, защото не се припознавате в определението ми, а се наричате дизайнери. How dare you!?

“Дизайнер – човек който слага името си зад продукт и/или услуга, като претендира и носи отговорност за тяхната естетическа, функционална, практическа и всяка друга полза за конкретен кръг от потребители. Дизайнерът отговаря за идейното и качествено изпълнение на всички съпътстващи създаването на въпросния продукт и/или услуга процеси.”

Сложно ли ви звучи? Май не ви се много връзва с това, което знаете за модния дизайнер? A нека си го кажем направо – основно дизайнерът е превзет, не разбира от друго, освен от претенциите си и изправя косите на всички, на които им се налага да го разбират, за да може нещо да се случи като краен продукт. Особено в България, дизайнерът е най-често от женски пол, има куче и повече корекции по тялото и лицето си, отколкото по грешните ръкавни извивки и некрасивите пропорции на дрехите, които претендира да е създал. Често въпросният дизайнер няма развито пространствено виждане, не познава човешката анатомия и слага в един размер хора с разлика във височината над 20 сантиметра.

Още една типична страна е добрият търговски нюх, който лично мен ме кара да мисля, че повечето дизайнери в България са по-скоро търговци, отколкото дизайнери. Сигурна съм, че ако тази статия попадне в ръцете на някой припознал се, ще изпълня нечии мисли с мен, на клада и превиваща се в агония, но, какво да правя, не случайно едно от най-използваните клишета е, че истината боли ….

След като изпържих жестоко тези, заради които дизайнерите са на едно ниво със самозванците, нека да ви разкажа и за другата страна на монетата, там където интелектът извира от всяка пора и поривът да се създава не топлата вода, ами това след нея е по-силен от изкушението по три пъти на седмица да се обикалят барове и да се парадира, колко са много перата на поредната съща като предната дреха.

Там, драги читателю, при истинските дизайнери, процесите са някак по-различни. Всичко е по-различно, очите им са по-различни, ръцете им различно пипат и ходят даже някак по-така, по по друга земя, с други уши чуват и като заговорят, както и да звучи, все има нещо недоизказано, просто защото езика на дизайнера, противно на очакванията, трудно се облича в думи. Дизайнерът е онзи странен, дръпнат тип.

Историите на великите дизайнери

рядко включват охолен живот, подкрепа от семейството и разбиране от обществото, нещо, което в днешно време се третира като критичен минимум за добре информираното ни от инстаграм общество, облъчвано в толерантност или краен хейт. Историите на великите не започват с “ще купя една ябълка, ще я продам на цената на две и после ще купя две, ще ги продам на цената на четири и т.н.” Историите започват с вдъхновение. За Диор, това е градината на майка му, за Баленсиага, това е грижата за жената, даааааа знам за какво се сещате когато чуете Баленсиага сега, но това е някаква жестока грешка в развитието на модната къща, дълга тема, ще я разгледаме в някоя следваща статия ;), като цяло, за вдъхновението на дизайнерите (най-често от майките) ще ви пиша друг път, сега по същество.

Woman sitting on a big sofa, drinking orange juice, wearing dress made from raw steaks. on a table infront of here there is book with cover sign _Fashion Statement_ keep the dress, change the model, make the dress

Това са хора, не случайно най-велики по свое му в модната епична история, на която всички ние днес стъпваме. Като за първа статия в списанието ще оставя имената само на големците тук и леко ще загатна за това, че в България имаме феноменални дизайнери, имено защото имаме страхотни мислещи хора. Те не правят нещата, просто за да има нещо, ами вникват в дълбочината на своите сетива и разбирания и не се спират пред нищо, за да намерят начин да изразят откритията си, за да може да стане по-богат бита ни с тяхното светоусещане.Срещала съм всякакви щураци, които от недоимък, без да разберат, са прилагали котюр техники за да си направят „елементарна“ тениска например. Срещала съм случайни изобретатели, които за да направят някаква странна форма са ползвали страшно нетипични суровини, които са обработили по още по-безумен начин, за да може да постигнат нужна степен на устойчивост. Сигурно ще се изненадате, но експерименталният дух е в основата на дизайнерската мисъл и повярвайте ми, там няма търговия или крайна цел – повече продажби, повече пари. Там има гений, който е някак над нещата и не се ограничава в общоприетите до момента норми, ами стъпва на тях и прави още нещо, по-различно, по-иновативно. И тук съм сигурна, че за не толкова запознатите с модата хора, изскачат картинки на Лейди Гага облечена в сурово месо, или онези супер отблъскващи с форми и цветове тоалети, които си казвате “Божеее, това никога няма никой да го облече, ама никога!”, но тук грешите! Точно в тези моменти дизайнерът говори и както по-рано написах, то този език, рядко се облича в думи и ще добавя – облича се в позиция, в отговорност и в послание.

Лирическо отклонение и апел към читателя: недей да съдиш без да знаеш контекста, за да не се окажеш неподготвен, изказал се смешно и изложил се, заради неподготвени реплики я има поговорката за този, който се смее последен 😉

Pretty woman in designer atelier, making samples on a sewing machines

Дизайнерът се подготвя цял живот за всяко свое творение.

И всяко творение се появява точно навреме. Той разказва история в суровините, начините по които ги обработва, във формите, които постига, цветовете, които вероятно сам смесва, той не прави нещо за някой и каквото стане, той създава послания и иска да постига цели. По всяка вероятност шантавите форми и агресивните цветове искат да напомнят за това че злоупотребяваме с природата и е време да очакваме неочакваното или пък наслагването на много привидно непасващи една на друга дрехи говори за свръхконсумацията и натъртва в главите на хората, че ако трябва да носят всичко, което имат на себе си, биха се прегърбили от тежестта, а може би торбестите дебели визии говорят за войната и за това че каквото е на гърба ти е целият ти живот; образите на кукли излизащи от дрехите сигурно разказват за лицемерното съществуване …

така че, мили ми читатели, надявам се да сте много, да вниквате внимателно в редовете, и да знаете, че всяка мода има своята мисия на земята и фалшивата, която просто ви харчи парите и ви губи идентичността, и тази, която подчертава точно каквито сте отвътре, до онази, която силно крещи това, за което мълчим. Имаме нужда от всичко в този свят, за да можем да избираме какви сме всъщност!
Как да станеш обмислен дизайнер, който да остави истински отпечатък с творенията си, можеш да разбереш на FashionAcademy.BG

Take a deep breath…

Свалете съдийските одежди, отворете си очите и се опитайте да разберете света по неговата същност и с мисията на всеки отделен елемент, вижте как без модата, това би било невъзможно. Обърнете се към гардероба си, подредете си стила по посланията, които имате да предавате нататък от себе си и живейте динамиката на ежедневието си автентично и ефективно. В случай, че имате нужда да намерите автентичността си, обърнете се и към другите статии в сайта на Darilin.bg 🙂

Важно е какво облича Вашата единствена къща – тялото ви! Не подценявайте модата и следете рубриката ми за още полезни разсъждения по модни теми!

Ваша Надежда, за да сте вие Надеждата 😉